Плиска – първата българска столица

11 коментара0/5

Името Плиска ни става известно още в първите училищни години. С Плиска свързваме създаването на Първото българско царство. Плиска е онова ключово парченце от миналото, без което историята ни като народ и държава не може да бъде разказана.

Плиска - първата българска столица Плиска – първата столица на България е била точно такава, каквато сме си я представяли – бляскава, величествена, постепенно разрастваща и усъвършенстваща се. Съчетала славянски и прабългарските традиции, Плиска се превръща в господстващ град, чието надмощие се прочува оттатък морската шир. Днес, останките от някогашните величествени постройки предизвикват гордост и истинско родолюбие у всички, които решат лично да „се запознаят“ с предците си.

Посещавайки Плиска ще се запознаете с изначалния градоустройствен модел, който векове наред бил спазван от владетелите на българската държава. Първата българска столица „Плиска“ със своите Вътрешен и Външен град днес се простира върху площ от 23 кв. км в рамките на Националния историко-архитектурен резерват „Плиска“. Откритите над 30 сгради, музейните сбирки и ежегодният летен археологически семинар ще изградят у вас пълноценна и ясна  представата ви за бита, материалната и духовна култура на първите столичани.   

Разположение

Първата българска столица Плиска е разположена в Североизточна България, в широка равнина, осеяна с хълмове.  Отстои на около 400 км североизточно от София, на 28 км. североизточно от областния град Шумен, на 6 км северозападно от общинския град Каспичан, на 6 км западно от Нови пазар и на 2 км южно от древните останки, превърнати днес в Национален историко-археологически резерват със същото име.   

История

За да проследите историята на Плиска, трябва да се върнете много, много назад във времето още в 681 г., когато хан Аспарух основава България. Предполага се, че по тези земи е имало славянско селище, върху чиито останки той поставя основите на първата българска столица. В продължение на повече от 200 г. (до 893 г., когато Цар Симеон премества функциите й във Велики Преслав) Плиска е главен политически, военен, културен и икономически център на България и един от най-богатите и развити градове в Европа. Тук княз Борис покръства българите (864 г.) и пак тук посреща учениците на създателите на славянската азбука братята Кирил и Методий (886 г.).
Плиска - първата българска столица
За да бъде защитена от евентуални вражески набези, Плиска била оградена от три отбранителни пръстенавъншен (дълбоки ровове и висок насип), междинен (крепостни стени с дебелина 2,5 м и високи петоъгълни кули) и вътрешен(тухлени стени, защитаващи цитаделата). Плиска е била строена на три етапа, имала е изградена канализационна и отоплителна система, а според откритията, някои от сградите са били със стъклени прозорци.  

При падането на България под турско робство Плиска приема името Абоба, което запазва до 1925 г., когато е преименувана на Плисков, а от 1947 г. възвръща първоначалното си название. Още през XVII в. градът е превърнат в развалини, от които днес са останали само основите, напомнящи за славното българско минало (много от камъните са били разграбени и използвани за строежи).

Забележителности

Пътешествието до Плиска не е просто екскурзия до още едно забележително кътче на България. Това е едно магическо пътуване назад във времето, което ще ви изпълни с преклонение и благоговение, заставайки пред могъщото каменно наследство на първата българска столица.

Националният историко-архитектурен резерват „Плиска“ се намира само на 2 км. от самия град и представлява основната туристическа атракция на областта. Разположен върху площ от 23 кв.км, ограден от стабилни каменни стенни, някога той е бил само една малка част от територията на първата българска столица (чиято площ се предполага е била около 100 000 кв. км). Резерватът функционира като музей на открито и може да бъде посетен по всяко време на годината.
Плиска - първата българска столица
Обявен за един от 100-те национални туристически обекта , комплекс „Плиска“ включва Дворец на хан Крум (от първия етап на строителството); крепостни стени, Малкият и Големият дворец (построен върху част Крумовия дворец), Тронна палата, 2 езически храма и отоплителна система (построени от хан Омуртаг през втория етап); Голяма базилика (символ на третия етап). Условно Плиска е бил съставен от Вътрешен и Външен град.

В ранното средновековие дворците са били израз на богатството и могъществото на владетелите. Ето защо те се надпреварвали да изграждат и да рушат величествени и пищни постройки, богато украсени с колони, барелефи и стенописи, надявайки се, че ще се задържат на престола достатъчно дълго, за да ги утвърдят като категорични и непоклатими символи на властта. Такъв бил и Дворецът на хан Крум, който с площта си от 500 кв. м., лабиринта от подземни тайни входове, водохранилището (което осигурявало автономност на града при дълга вражеска обсада), тоалетните и бани е един от най-забележителните архитектурни паметници от първия етап на Плиска.

Истински архитектурен разцвет Плиска преживява при управлението на хан Омуртаг (814 – 831 г.), който разширява границите на града и издига някои от най-внушителните сгради. Укрепителните крепостни стени с по две кули от всяка страна са доизградени, за да защитят т.нар Вътрешен град, зад който по правило се простират най-важните постройки. Там са т.нар Малък дворец (най-красивата и богато украсена постройка в комплекс „Плиска“), в който живеели ханът и семейството му, Големият дворец (който е най-добре запазената сграда към днешно време), Тронната палата (построена в центъра на Големия дворец), в която се разполагал символът на властта – тронът, и която се използвала за тържествени приеми и пиршества. Във Вътрешния град се намират още храмовете в чест на езическите божества, басейните и стопанските постройки.
Плиска - първата българска столица
Външният град на Плиска бил за обикновеното население – там са открити останки от техните жилища, църкви и работилници. Но най-забележителният паметник в тази част на Плиска е Голямата базилика. Построена до Източната порта на града, тя е най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българите. Трикорабната базилика с размери 100 х 30 м. и колонади по дължината й била оградена от голям манастир, а целият храмов комплекс е пример за архитектурата на онова време.

От 2006 г. в Националния историко-архитектурен резерват „Плиска“, врати отвори и закрит археологически музей, чиито експозиции пресъздават сцени от първите славни години на старата столица, от бита и културата на тогавашните жители.

Посещението на Плиска ще ви даде възможност да последвате първите стъпки на прабългарите след създаването на българската държава и да видите с очите си всички онези места, за които сте слушали в часовете по история. Плиска е място, което всеки уважаващ и почитащ родната ни история трябва да посети.
 
12. 01. 2010 / Цвети Тошева

11 коментарaДобави коментар »

Amiramisakyan

От Amiramisakyan26.02.2011, 18:43 ч.

Във Vboxбеше пусната песента като за автор бе посочен Асен Масларски.И в други сайтове е така,но Асен не излезе никъде с опровержение.Изглежда така му е по-удобно.А той не е единствения изпълнител.Другия е Стефан Златев и...

Виж всички коментари за "Плиска – първата българска столица".

Още от "България"

МИЕТ изхвърли Русе от туристическите дестинации

МИЕТ изхвърли Русе от туристическите дестинации

Русе се оказа изхвърлен тотално от европейския проект на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за насърчаване на туризма в България, предаде кореспондентът на БГНЕС.

Водопад Докузак – вода от девет извора

Водопад Докузак – вода от девет извора

Ако недолюбвате морето като лятна дестинация, но и не разполагате с много време за почивка, живописният водопад Докузак отговаря и на двете ви условия. Сгушени сред благоуханната свежест на Странджа планина, прохладните му води, събирани от девет карстови извора, плавно се изсипват в живописен вир и предоставят идеална възможност за пикник и разтуха. Насладете й се!

Царевец и грандиозното шоу „Звук и светлина“

Царевец и грандиозното шоу „Звук и светлина“

По повод трети март и 130-тата годишнина от освобождението на България, на хълма Царевец се проведе за пореден път грандиозната аудио-визуална програма „Звук и светлина“. Спектакълът е уникална атракция за Европа.