Пловдив – култура върху седем тепета

16 коментара4/5

Пловдив е вторият по големина град в България и с право може да бъде наречен нейна културна столица.

Тук се намират едни от най-значимите за историческото развитие на страната паметници, както и доказателства за архаично наследство, което поставя града в едни времеви параметри със загадъчната Троя и легендарната Критско-Микенска цивилизация. Построен върху седем тепета, Пловдив е устоял на историческите обрати през вековете и е съхранил духа на миналото. Той се е превърнал в символ на времето и в емблема на международния търговски обмен.
 
9321_0.jpgРазположение
 
Пловдив се намира на 130 км югоизточно от София в централната Горнотракийска низина. Рзположен от двете страни на река Марица, градът се разделя на две части. На единия браг е район „Северен”, наречен още „Кършияка”, а на другия са останалите пет района – „Централен”, „Източен”, „Западен”, „Южен” и „Тракия”. Пловдив е построен върху шест тепета, които придават живописен облик на града и напомнят за бурното историческо минало на местността. Всеки от хълмовете има свое наименование – Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Някога е имало и седмо възвишение, но в началото на ХХ в. Марково тепе е разрушено, за да бъдат направени павета за улиците на града.Тепетата Небет, Джамбаз и Таксим са известни още като Трихълмието, върху което днес се намират останките от стария град на Пловдив. Още от дълбока древност до наши дни, градът е важен стратегически, промишлен, търговски, научен, културен и транспортно – комуникационен център на Балканите. Ежегодно Международният панаир, който се организра два пъти годишно, привлича милиони посетители от цял свят и заздравява връзките на България с останалите европейски страни. След като през 1888 г. между София и Пловдив е изградена железопътна мрежа, местността става по-леснодостъпна за бизнес отношения и за разрастване на туристическата сфера.
История
 
Историята на Пловдив е толкова богата на събития, че трудно би могла да бъде разказана в рамките на няколко изречения. Началото е свързано с тракийските племена одриси и беси. Редица антични автори описват нравите и богатата култура на траките, които първи създават укрепено селище върху едно трихълмие, което наричат Евмолпия. През 342 г. пр. н. е. Филип II го завладява и го нарича Филипополис (от гр. Град на Филип). Но след около половин век одрисите начело със Сеутес III възстановяват тракийското царство. През 278 г. пр н. е. градът е разрушен от келтите, а след това през III и V век следват още две разрушения от готите и хуните. През 72 г. пр. н. е .римляните, предвождани от Терентиус Варос Лукулус завладяват поречието на р. Марица и градът е наречен Тримонциум (град на трите хълма). Той бил главно стратегическо средище, което нашествениците веднага оценили и решили да използват умело – започнали да строят здрави каменни пътища, храмове, бани, стадиони, театри, римският преаториум, модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Градът започнал да се разширява и се спуснал от хълмовете към низината. С разцепването на Римската империя метрополисът остава в Източна Римска империя Византия. По това време Тримонциум е наричан още Улпия, Флавия и Юлия. Когато през VI в. в града идват славяните, те възприемат тракийското име Пулпудева, но го модифицират като Пълдин, Плоудин, а оттам произлиза и днешното име на града - Пловдив. За първи път хан Крум го завладява през 812 г, но в пределите на българската държава е включен от хан Маламир през 834 г.  По време на 8-те кръстоносни похода, продължили до 1291 г. Пловдив е бил опожаряван два пъти. Той бил превземан 15 пъти преди през 1364 г. да бъде завладян от турците, които му дават името Фелибе. Градът става икономически и търговски център, а за кратко време били построени 55 джамии и огромен пазар с над 1000 магазина. Новите завоеватели разрушават крепостните стени, останали от римляните и започват масово строителство на обществени сгради – страноприемници, ханове, бани. С новия си архитектурен облик Фелибе се превръща в типичен ориенталски град. През Възраждането се засилват и търговските и политически отношения на Пловдив с Европа и Русия. Българският дух се събужда, а с него и желанието за свобода. Развитието на националната култура и борбата за църковна независимост се превръщат в основна цел на населението. Градът става осоновоположник на редица важни събития – на 25 декември 1859 е отслужена първата в България литургия на роден език, през 1839 г е открито първото българско училище, по-късно се откриват първото българско книгоиздателство, първата печатница, библиотека, музей, театър,изложба, хор, конгрес по стенография, първо българско изложение с чуждестранно участие.
 
С подписването на Санстефанския договор от 3. 03. 1878 г. Пловдив е обявен за столица на новата държава Княжество Бълагрия. Скоро след това, с Берлинския договор той остава столица на Източна Румелия, но при Съединението от 1886 г, запазва значението си на културен и търговски център. 
  
9321_1.jpg
Забележителности
 
Старият град на Пловдив безспорно е най-интересната и най-посещавана част от областта. Години наред археолозите откриват останки от древните цевилизации населявали Трихълмието. Една от най-внушителните атракции е римският преаториум, който е бил резиденцията на императорския управител на провинция Тракия. Разположен на Таксим тепе, върху площ от 2 хектара, той представлявал великолепна комбинация от колони, капители и корнизи, а на най-западната точка, върху скалите, се намирал мраморният трон на императора, откъдето той наблюдавал всичко случващо се в подножието на хълма и околността.
 
Античният театър, построен между Джамбаз тепе и Таксим тепе през II в., по времето на римския император Траян, е другата атракция на Пловдив, която и до днес се използва за провеждане на редица културни прояви. Разделен на две групи от по 14 реда седалки, с хоризонтална пътека в средата, той събирал около 3500 зрители. От южната страна на орхестрата се издига триетажна сценична постройка с характерните за античността фризове, корнизи и статуи.
 
Отново от II в. датират и откритите Римският Одеон (античен театър за 350 души), Римският Форум (където са били главните улици на Филипопол) и части от римски стадион, намиращи се в центъра на града. Построен по модел на Делфиийския стадион, той е побирал 30 000 души, дошли да наблюдават гладиаторски битки и спортни състезания. Намира се между Сахат тепе и Трихълмието, на днешния площад „Джумаята”, но това, което се вижда от него са само 13 реда седалки, северният вход и част от пистата.
 
Небет тепе само по себе си представлява един археологически паметник, защото там се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, станало причина за възникването на Пловдив. Крепостните стени, светилищито и дворецът са изградени в циклопски стил и са основните компоненти на селищата от онова време – XII в. пр. Хр.
 
Освен на разкопки от римско време, когато посетите Пловдив можете да разгледате и множеството музеи, отворили врати в града на тепетата. Откритият през 1882 г. Археологически музей се намира в сграда от XIX в на площад „Съединение”. Това е най-голямата съкровищница с находки от Древна Тракия, разпределени  три отдела – „Праистория”, „Античност” и „Средновековие”.
 
Миналото на Пловдив и областта можете да научите в Историческия музей, открит през 1951 и помещаващ се в три отделни сгради – всяка една паметник на културата.
 
През 1917 г. врати отваря Регионалният Етнографски музей, който няколко пъти е преустройван. А в сградата на някогашната пловдивска община, построена през 1880 г., днес се намира Природонаучният музей на Пловдив. Той е открит през 1955 г. с богатите колекции на бившия френски колеж „Св. Августин”. Разделите Палеонтология, Минералогия и Ботаника са от особена важност за колекцията на музея, но освен тях има няколко зали, посветени на животинския свят, както и най-големият сладководен акариум в България.
 
9321_2.jpgСред най-младите атракции на Пловдив е Музеят на авиацията, открит през 1991 г. Той се намира на територията на авиобаза Крумово, на 12 км от града и предлага около 6800 експоната.
 
Престой    
 
До Пловдив можете да стигнете за около два часа – с автомобил, с автобус или с влак. На главната улица ще намерите многобройни капанчета и изискани кафенета, в които да отдъхнете и да похапнете. А в страничните улички, закътани в безистени можете да откриете и механи, в които да чуете и фолклорни изпълнения на живо. Луксозните магазини ви предлагат разнообразие от артикули, при това на съвсем достъпни цени, но с високо качество.На централния площад пък можете да се охладите от освежителните пръски на фонтаните. Около античния театър също са изникнали прекрасни местенца, на които докато отпивате чаша ароматно кафе или пък плодов коктейл, можете да наблюдавате това внушително архитектурно чудо и да се върнете назад към миналото. Ако сте решили да останете за по-дълго – хотелите в Пловдив ще ви приветстват на драго сърце. Сред най-популярните са „Тримонциум”, парк-хотел „Санкт Петербург” и хотел „България”. Разбира се има и безброй малки частни хотелчета, в които ще се чувствате също толкова уютно. Атмосферата на града е това, което прави престоят ви в Пловдив една пълноценна почивка. История, култура, традиция – всичко е събрано на едно място и ви очаква, за да ви направи част от своята история.
 
17. 03. 2009 / Цвети Тошева

Още от "България"

Асенова крепост – назад към историята

Асенова крепост – назад към историята

Асенова  крепост е символ на Родопите. Асенова крепост е символ на България. Посещението на Асенова крепост е разходка назад във времето, когато страната ни се е простирала на три морета, а мощта й е била в разцвета си.

5 идеи за разходка край София

5 идеи за разходка край София

Насладете се на последните слънчеви и топли дни в годината. Дори да нямате останали дни за почивка, направете си еднодневна екскурзия. Предлагаме ви 5 места край София, идеални за еднодневна разходка.

„Одесос” - дух и традиция

„Одесос” - дух и традиция

Варна има много лица, но това, с което е любима на мнозина са тихите преки, свързани в уютна паяжина около известното ларго. Тези улички, обкантени със стари дървета,  носят смиреното спокойствие на десетки векове история.