Връх Вихрен- мраморният исполин

От 1 коментар0/5

Дестинация:
Банско - България;

Изкачихме втория по височина планински връх в България връх Вихрен с неговите 2914м. надм. в. в края на месец септември и това беше най- екстремното планинско преживяване в живота ми до сега.

Връх Вихрен- мраморният исполин

Снимки: Авторката

Една от причините за това беше, че предприехме това изкачване твърде скоро след края на лятната ни почивка на море, по време на която доста се отпуснах и не бях в съвсем подходяща форма за планина. Другата причина е, че теренът към върха е стръмен и каменист и до сега не се бях сблъсквала с такова предизвикателство.

Връх Вихрен- мраморният исполин

Отидохме до Банско, след което продължихме по тесен асфалтов път към хижа Вихрен. По пътя в дясно се намира една забележителност, която препоръчвам да бъде посетена, ако се ходи в този район, а именно Байкушевата мура. За най- старото иглолистно дърво в България само бях чувала и сега имах чудесната възможност да го видя с очите си. Това беше мура от вида на черните мури и се оказа, че е на над 1300 години. Дървото беше впечатляващо както с размерите си, така и с духа си. Замислих се, че Байкушевата мура е връстник на България и това дърво е „видяло e толкова много, че ако гънките по кората му и пръстените в стеблото му можеха да говорят, то щяха да се изпишат милиони, а ако не и милиарди страници история”.

Връх Вихрен- мраморният исполин

По пътя към хижата в ляво се разкри и величествената гледка към връх Тодорка, чиято горна част все още се огряваше от слънцето и изпъкваше ярко на фона на кристално чистото синьо небе, а към по- ниската част есенната сянка беше обвила планината в тайнственост.

Така, в компанията на чудните природни гледки достигнахме отправната ни точка хижа Вихрен на 1950 м. надм. в. Настанихме се, разходихме се около хижата. Зад сградата имаше живописно поточе, планинските склонове ни заобикаляха и можехме да видим Банско от доста високо. Изкарахме една много приятна вечер в смях и весели истории в топлата и уютна хижа.

Преди да си легнем излязохме навън и за първи път видях нещо уникално- небесният многозвезден свод беше толкова близо до мен, сякаш, ако се протегна, ще мога да докосна всяка една звезда. Нощувала съм и в други високопланински хижи в различни планини, но небето над Пирин беше вълшебно за мен. Гледката нямаше как да бъде заснета, а и чувствам, че и речникът ми е беден, за да опиша космическата й красота, но тя завинаги ще остане в съзнанието ми със своята чистота и съвършенство.

Събудихме се рано сутринта в добро настроение и изпълнени с енергия- с онази енергия, която усещаш как изпълва всяка твоя клетка, когато ти предстои да изкачих планински връх. Закусихме, облякохме се, понеже беше доста студено и тръгнахме. Пътеката в самото начало бе доста стръмна и може би след първите 20 метра вече бяхме по тениски. Признавам, че ми беше много трудно да достигна до седловината, особено след лятната ми почивка на море.

Добави описание

Зад себе си виждах как хижата става все по-малка, усещах как бедрата ми се стягат, ентусиазмът ми изстиваше и бях на границата на отказа да продължа, но не го направих благодарение на насърчителните думи на приятелите ми. Така стигнахме до седловина Кабата, от където предстоеше да покорим връх Вихрен от южната му страна. Направихме дълга почивка, подкрепихме се с лека закуска и след като невероятните гледки ни заредиха се обърнахме към гигантската мраморна пирамида и се отправихме към нейния връх. Изкачването беше бавно в сравнение с изкачването на други върхове, но това си беше предизвикателство.

Връх Вихрен- мраморният исполин

Стъпихме на върха. Гледката беше неописуема. Беше доста ветровито. Не случайно старото име на връх Вихрен е било Елтепе или връх на бурите. Въпреки това беше слънчево и кристално ясно. Времето беше с нас. Насладихме се на природата и се възхитихме на нейните красоти. После поехме надолу, но не по същия път, по който се качихме, който в последствие разбрах, че се казва царската пътека и си дадох и сметка защо, а по друг, много по- стръмен и рискован път. По северната страна започнахме да се спускаме към седловината Премката и към циркусите Казаните , където има постоянен ледник.

Връх Вихрен- мраморният исполин

Слизането в изправено положение беше през по-голямата част от времето невъзможно. Тук вече доста се поизпотихме, тъй като стената беше почти отвесна, но разбира се, както винаги, усилието си струваше и бе богато възнаградено с удивителните природни красоти, които се опитах да заснема с фотоапарата, но снимките просто не могат да пресъздадат внушителността на тези скални масиви.

С всяка следваща стъпка зеленината между скалите ставаше все повече. Поехме по пътеката, от която се виждаше хижата- миниатюрна и толкова далечна, а ние бяхме заобиколени от пиринските пейзажи и бяхме потънали в тях, като в същото време се чувствахме, сякаш света е в краката ни. Възхищавайки се за пореден път на природните красоти стигнахме до хижата.

Отдъхнахме си от дългия и изпълнен с много тръпка преход и така изпълнихме със смисъл още два дни от живота си, защото докосването до природата винаги има смисъл, стига да имаш сетива за него!

 

Изпратете отзиви от Вашето пътуване>>>

1 коментарДобави коментар »

pl_vasileva

От pl_vasileva22.11.2015, 18:07 ч.

Страхотен разказ и невероятен край : ". . . защото докосването до природата винаги има смисъл, стига да имаш сетива за него"!!!!!

Виж всички коментари за "Връх Вихрен- мраморният исполин".

Още от "Отзиви"

Ех, Париж!

Ех, Париж!

Остави в мен вдъхновение за живот, за по-голям интерес да го опозная, за любов!Самият му дух, самият град, подреден по негов си начин... всички малки улички, големи булеварди ме пренасяха в идеалния за мен свят. Заредих се с много позитивни мисли.

Моето незабравимо пътешествие до  Испания

Моето незабравимо пътешествие до Испания

На 18.04.2008г. ми се роди първото внуче. Не можете да си представите  какво изживях, да не можеш да го видиш и докоснеш.

Венеция - най-уникалния град в света !

Венеция - най-уникалния град в света !

Здравейте,  Още не мога да повярвам, че бях на такова прекрасно място, просто няма друго такова на земята. ВЕНЕЦИЯ Е УНИКАЛНА !