Коледа в българското село

0 коментара0/5

Покрай блясъка на модерната Коледа в големия град, мнозина са забравили онази, автентичната Коледа, която все още живее в българското село и която пази изконните традиции на празника. Да си припомним как се празнува Коледа в българското село.

Коледа в българското село
 © СН.: Архив

На село всяко дърво може да бъде елха, стопанският двор се грижи за нуждите на трапезата, в подготовката равно участие взимат и младите, и старите, и жените, и мъжете, защото жителите се чувстват като едно голямо задружно семейство. Къщите ехтят от смях и песни, а улиците се превръщат в сцена за тържествени събития.

Всичко това се превръща в мотив за мнозина да посрещат Коледа именно на село, където празненството придобива един по-дълбок и автентичен български смисъл, който издига битовото над ежедневното, традиционното над модерното, културното богатство над материалната нищета. Така е от векове и така ще бъде.

Същинската подготовка за Коледа в българското село обикновено започва на Игнажден (20 декември), когато значение се отдава на първото посещение във всяка къща. На този ден младите мъже се събират, за да учат коледни песни и благословии, а жените старателно подготвят празничното си облекло, шетат из къщата и организират домочадието. 

В деня на Бъдни вечер (наричана на места Малка Коледа, Неядка, Кадена вечеря, Вечерня) всички приготовления са свързани със символиката на народното поверие за природно обновление, предизвикано от сливането на земния и небесния свят при разтваряне на небето в тази магична нощ.

 

 

Рано сутринта стопанинът или най-младият мъж в дома отсича Бъдника – внимателно подбран дънер от крушово, брястово или дъбово дърво. При огнището се извършва ритуалът „миросване“ - дървото се маже със светено масло, а в малка дупка са наливат масло, вино и тамян.

Украсява се и елхата – много често с естествени елементи и задължителсно с помощта на цялото семейство.

 

 

Пеейки обредни песни, жените започват месенето на обредните хлябове.

Брашното се пресява през три сита и се замесва с мълчана вода, донесена в бяло менче от мома или все още нераждала млада булка. През това време малките коледарчета в селото, разделени на групи, с преметнати през рамо шарени торбички и дрянови тояжки в ръце, тръгват от врата на врата, изричайки благословии и пеейки песни за берекет. Стопаните ги посрещат с колачета, сланина, сушени плодове, орехи и дребни монети, а над главите им ръсят сито с жито.  

Привечер се подрежда традиционната празнична трапеза, която се състои от нечетен брой постни ястия, сервирани върху слама, домашно тъкана покривка и в битови съдове. Казва се, че колкото по-богата е трапезата, толкова по-плодородна и честита ще е годината.  Под масата се нареждат предмети от селския труд – паничка с пясък, ремък от рало, пълна с жито ръкавица, кесия с монети.

В полунощ започва Коледуването. Облечени с празнично носии, с китни калпаци и с тояги в ръце, коледарите тръгват към всяка къща в селото, тръгвайки винаги от източна посока. Пеят обредни песни, тропат с тояги по пода (за да прогонят караконджулите) и пожелават здраве и благоденствие.

Стопанинът ги кани около трапезата, черпи ги с вино и ракия, а после ги даряват с вит кравай, пари, месо, боб, брашно, вино и др.

 

Коледа в българското село

 

Коледа в българското село обикновено се чества 3 дни - един безкраен празник, изпълнен с много веселие и топлина.

След нощта на Бъдни вечер се ходи на църква, на обяд се пече коледна жертва (обикновено прасе), а празненствата се пренасят на улиците, огласяни от песни, гайди, тъпани и звънци на животни.

Когато и да отидете, винаги ще сте добре дошли!

 

Няма коментариДобави коментар »

Няма добавени коментари към тази статия

Добави коментар за "Коледа в българското село".

Още от "България"

Вършец – град на здравето

Вършец – град на здравето

„Град на здравето” е девизът на Вършец - едно от най-популярните за балнеолечение старопланински градчета в България. И не случайно. Лечебната сила на водата във Вършец е позната от древността и изпитана във времето. Доверете й се.

Рибарица – светът на дивата природа

Рибарица – светът на дивата природа

Да отидете в Тетевен и да не посетите Рибарица е все едно да отидете в Рим и да не видите Папата. Рибарица е глътката чист въздух, която си поемате поне веднъж годишно. Рибарица е вашата връзка с дивата природа и вашата истинска разтуха.

Широка лъка – храм на родопската песен

Широка лъка – храм на родопската песен

Ако обичате омайната мелодия на гайдите, село Широка лъка гостоприемно ви очаква. В храма на родопската песен ще се потопите в забравената магия на фолклорното изкуство и ще почерпите знания от непресъхващия извор на българската народност.