Копривщица – полъх от Българското възраждане

11 коментара2/5

Когато чуя Копривщица в съзнанието ми изниква високите къщи и калдъръмените улички на Възраждането. Това е град запазил, най-хубавото от нашето, от българското.

Копривщица е уникална туристическа дестинация, която от една страна впечатлява със своето богато историческо и културно наследство, а от друга предлага съвременни удобства и комфорт.

Ето и няколко легенди за възникването на града:

уличка в КопривщицаЛегенда за Жупата

Предполага се, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица.
Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото билo подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.
Поради благоприятните природни условия, в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. "жупа". Те поставили началото на ново селище. С увеличаване броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор - Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.
В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската махала и днес се нарича Жупата.

Легенда за болярката от Рила
Друга легенда разказва за млада жена заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността й се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Едерне (Одрин), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците.
Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие.
От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.
Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.

Копривщица

Легенда за града създаден от бежанци
Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин*. Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

Копривщица и кърджалиите
Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.
Хубаво е да отбележим, че жителите на града били много заможни хора, затова и по време на Априлското въстание успели да се откупят от турците и не последвало опожаряване на селището.

*така наричали бежанците от близките до Aлбания македонски области

Източник: сайт на града музей Копривщица

Бенковски в КопривщицаМестоположение
Копривщица е град в Западна България. Той се намира в София област и е в близост до градовете Пирдоп, Клисура и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица.
Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора.

Забележителности
6 къщи музеи: Къща - музей Любен Каравелов, Ослекова къща, Родната къща на Димчо Дебелянов (Динчо), Къща - музей Тодор Каблешков, Лютова къща, Къща - музей Георги Бенковски, Родната къща на Найден Геров. Изключителна гордост на града изключителното многообразие от чешми и мостове.


Църква Успение Богородично
Църквата "Успение Богородично" (старата църква) е построена през 1817г. от смолски и мирковски майстори Изключително ценен паметник на изкуството е иконостасът й, изработен през 1821 г. Уникалната дърворезба е плод на четиригодишен труд на един от най-големите български резбари – Хаджи Георги от Видин, представител на Тетевенската школа. Иконите са дело на известни възрожденски майстори измежду, които е Захарий Зограф.

Храм Свети Никола
Църквата „Св. Николай” (новата църква) е построена през 1845г. изключително със средства на местни жители. Голямо впечатление прави архитектурното оформление на храма. Монолитната фасада, изградена изцяло от каменни блокове внушава величественост. Иконостасът е създаден от рамки в бледо синьо, в които са поставени иконите изографисани от Йоан Попович, Александър Димитров и Христо Енчев.

Калъчевия мост
Този високо сводест мост, превърнал се в един от символите на Копривщица, е изграден от грубо дялани камъни през 1813 година със средства на Хаджи Найден Калъчев, от където идва и името му. Сто години по-късно е реставриран от неговия правнук, както личи от надписите поставени върху двете средни плочи на парапета. Калъчевият мост е известен още под името “Мостът на Първата пушка”, тъй като тук на 20 април 1876 година е произведен първия изстрел, отбелязващ началото на Априлското въстание. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин, с чиято кръв Тодор Каблешков написва своето “Кърваво писмо”.

Къщата на Тодор Каблешков

Време и средства

За пътуване до Копривщица е препоръчително да използвате личния си автомобил, но разбира се, можете да се доверите и на Българските Държавни Железници. Добре е да знаете обаче, че градчето се намира на около 10 км. от Ж.П. гара Копривщица. За тази цел има редовни автобусни връзки Копривщица – гарата, за всеки пътнически влак.

18.11.2008/Блага Димитрова

11 коментарaДобави коментар »

страдаща

От страдаща17.09.2009, 16:39 ч.

Това място е магическо,разходките по уличките те пренасят в друг свят,чувстваш се горд,че си българин.Бях,видях и разбрах.:)

Виж всички коментари за "Копривщица – полъх от Българското възраждане".

Още от "България"

Цепина – последната родопска крепост

Цепина – последната родопска крепост

Този път ще ви разходим до Цепина – последната родопска крепост и единственото палеонтологично находище в България. Насладете се на омайната планинска природа и на останките на един от най-значимите археологически паметници в родната ни история.

Смолян

Смолян

Някога имало ли е момент, в който си искал/а да попаднеш на място, в което всяко листенце носи душа, всяка тревичка трепти така, че ти се струва, че танцува? Място, което още носи ехото на Орфей?

Боянската църква – средновековен шедьовър

Боянската църква – средновековен шедьовър

За Боянската църква се носят легенди, а стенописите й са известни в цял свят. Тя е една от най-старите и изцяло съхранени религиозни старини у нас, а благодарение на историческата си, художествена и архитектурна значимост попада сред 9-те родни обекта в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Да отдадем дължимото внимание на този средновековен шедьовър!