Роженският манастир – последният и вечен пристан на Яне

0 коментара0/5

Дестинация:
Мелник - България;

Роженският манастир дава името на селото, над което е разположен, той е както последният, така и вечен пристан на войводата Яне Сандански, както и легендата за една „бягаща” икона.

Роженският манастир

Манастирът „Свето Рождество Богородично“ е най-големият в Пиринска Македония и един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес.

Под него – зад олтара на строения през 1912-1914 г. храм „Св. св. Кирил и Методий” е погребан пиринският „старик” Яне Сандански. Той е бил един от ктиторите на построения преди повече от 100 години храм, който въпреки укрепените с бетон стени, сега почти се е разпаднал. Може би заради „новия прочит” на делото на противоречивата личност на Яне Сандански. В последните години от живота си той е живял в Роженския манастир. От тук тръгва на кон за Неврокоп/днес Гоце Делчев/, за да бъде убит от засада под прохода Папазчайр, днес Попови ливади.

На гроба на Яне като епитафия е поставено неговото верую: „Да живееш значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният –за съвършенство”.

Роженският манастир

На организирания от десницата Кюстендилски конгрес на ВМОРО /1908 г./ Яне Сандански и Тодор Паница са осъдени на смърт. Макар по-късно Сандански да е амнистиран от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Самият той е знаел, че ще загине от насилствена смърт и по този повод казва:

„Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя“.

На 20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в село Пирин. Заранта кобилата му упорито отказва да прекрачи портата. Домакините виждат в това лош знак и го увещават да не тръгва. Въпреки всичко на сутринта продължава сам.

Засадата го чака в местността „Блатата”, където срещу него се стреля.

Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката.

Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва.

Роженският манастир

Църквата „Свето Рождество Богородично“ на манастира впоследствие дава името си на близкото село Рожен.

През 1891 г. историкът Георги Стрезов пише следното: „Над селото е едноименният манастир „Рожна“, изопачено от „Рождество Богородици“. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския Иверски манастир…. Вярват, че иконата, старо едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки”.

Така според Стрезов името Рожен идва от изопаченото име на манастира.

Роженският манастир

Ранната история на манастира не е ясна, според косвени признаци е строен по време на Второто българско царство /1185-1396 г./. Голям пожар в края на XVII поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог/1259-1282/. Косвени данни за съществуването на манастира през XIII в. откриваме в една приписка в гръцки ръкопис.

Историята на Роженската обител редува възходи, падения и един пожар. През XVI век цари подем, към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.

Манастирът е възстановен в началото на XVIII с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверски манастир в Света гора-Атон.

За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на XIX в. строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на XIX и началото на XX век манастирът отново запада.

Роженският манастир

Докато Роженският манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица-Портаитиса или на български – Вратарница.

Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса.

Роженският манастир

Иконата се счита за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември – Малка Богородица, храмов празник на манастира, се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.

Самата история на „бягащата по вълните” икона е пълна мистерия, достатъчно е да споменем, че е плувала по вълните от Никея край Истанбул до Света гора-Атон, където остава завинаги. Копието й е в Роженския манастир.

След 1912 година между България и Гърция възниква спор за собствеността на Роженския манастир. Спорът е окончателно разрешен през 1921 година от Арбитражния съд в Хага в полза на България.

Още от "България"

Мийковци – тихо кътче в Еленския Балкан

Мийковци – тихо кътче в Еленския Балкан

Мийковци е малко селце с вековна история. Макар днес тук да не живеят повече от 50 души, Мийковци е едно от най-желаните места с условия за селски туризъм. Научете повече за Мийковци – тихо кътче в Еленския Балкан.

Обзор! Една доза слънчев загар, моля!

Обзор! Една доза слънчев загар, моля!

Ако още не сте решили къде точно ще прекарате лятната си ваканция тази година, ви предлагаме един достъпен, не по-малко привлекателен от скъпите ни курорти, начин да съберете тен, слънчеви лъчи и добро настроение.

На село в източни Родопи

На село в източни Родопи

„На село в източни Родопи“ е тридневен туристически пакет за Селски туризъм, с акцент върху автентичните традиции, бит и кухня на региона.