По река Янтра

0 коментара1/5

Всичко започна на планина, може и странно да прозвучи, но е така.

На един от планинските ми походи се запознах с човек, който е не само планински турист, но се оказа, че е и голям любител и истински професионалист на плаванията по река с каяци. Колкото повече ми разказваше за походите си по река, толкова повече се увеличаваше и любопитството ми да участвам в подобен туризъм, непознат за мен до тогава. И ето че през изминалите празнични дни се осъществи това така очаквано пътешествие.

Всяка година БТС – Русе организира традиционния гребен поход по р.Янтра и р.Дунав от гр.Бяла до гр.Русе. В проявата участват любители и професионалисти на каяка от различни краища на страната и на различни възрасти. За любителите на романтиката, на нетрадиционния начин на почивка, това е една прекрасна възможност да изпитат неповторими и различни усещания, да се откъснат напълно от ежедневието си.

Лагерува се на палатки, а придвижването от местност на местност е по вода в едноместни или двуместни лодки. По-голямата част от багажа се превозва по суша, а най-необходимото като храна, дъждобран, фотоапарат….е в лодката. Както всяко нещо и тук си има тънкости и който е добре запознат с тях си подсигурява по-безопасно плаване.

В лодката е добре да има няколко непотъващи предмети като топка, мех от вино или специална шамандура (така да я нарека) за лодка, които се поставят съответно в предната част, т.е. носа на лодката, на кърмата и по средата. По този начин дори и да се обърне лодката тя няма да потъне. Освен това при необходимост да се носи лодката по суша е добре да има колела, които се закрепват с ремъци по средата на лодката и така тя се движи безпроблемно по сушата. И най-важното, особено за начинаещите е наличието на спасителна жилетка, която се носи през цялото време на плаването. Тя не само, че не е неудобна, но дори може да спира вятъра, да пази топло в по-облачно и хладно време. По време на преходите спираме някъде на сушата по пътя за да обядваме или просто да се разходим и да облекчим физическите си нужди.

Първия ни преход по р.Янтра продължи 8 часа спокойно плаване, в прекрасно слънчево време, в спокойни и на места плитки води. По правило начинаещите-юнгите стоят най-отпред в двуместния каяк, а опитните/капитаните отзад зад тях. Това обаче беше още по-голямо предимство, защото пълноценно можеш да се насладиш на красивите гледки, на усещането да се носиш безгрижно по вода, още повече, ако не участваш активно с гребането, както се случи на мен, понеже още от самото начало се счупи едното ни гребло.

При плаване в двойка е много важен синхрона между двамата, да има едновременно загребване. По правило този, който е отзад той управлява лодката и този, който е отпред той се съобразява с темпото на втория. За да се постигне по-продължително и по-малко уморително гребане е необходимо бавно и не много дълбоко да се правят загребванията, все едно че галиш водата, да гледаш напред и да усещаш движението на лодката, да я почувстваш и да станеш едно цяло с нея. Това е нещо, което се постига с много практика…А постигне ли се синхрон между двамата плаването е неописуемо….имаш усещането, че поемаш греблото на другия, усещаш водата, която той е загребал и се носиш с лекота и бързина по водата…

Вторият ден включваше плаване по р.Янтра до устието й с р.Дунав и няколко километра по самия Дунав. Носехме се плавно и спокойно тихата вода, почти без течение, а от страни се редуваха неописуеми пейзажи….ту пътувахме обградени от широколистни горички, ту се появяваха величествени скали, върху които ясно личеше нивото до което е стигала реката по време на наводненията и в по-пълноводния си период.

За съжаление на доста места минавахме покрай съборени дървета, клони, непочистени от преминалите наводнения. Но независимо от това усещането да се носиш свободно по течението на реката в коридор от дървета и скали, и да виждаш водата и извивките на реката до където погледа ти стига е неизразимо с думи, просто трябва да се преживее, дори фотоапарата не може да предаде емоцията от плаването….

От време на време прелитаха чайки, които спокойно вървяха по плиткото дъно, но чувайки шума от веслата и приближаващите лодки отлитаха незнайно къде. Скоро достигнахме устието на река Янтра, където тя се влива в Дунав. Не знам защо, може би защото до сега бяхме плавали в по-тясна река, но Дунав ми се стори като море, необятно и обширно, а на отсрещния бряг се виждаха горите на съседна Румъния.

От време на време срещахме товарни кораби, превозващи въглища. Точно до устието на река Янтра по средата на Дунав има едно островче, което напомня някоя рекламна картина, показваща островче с палма, а на него лежи човек, който блажено си пие питието…От страната на българския бряг, точно на устието на река Янтра има изградени рибарски жилища, наколни къщички с по два етажа и невероятна гледка към реката. А около тях пейки, мивка и други приспособления за създаване на комфорт на живеещите рибари и разбира се следи от огън…Всичко това те потапя в един по-различен свят от този в града…по-близо до природата, до първичното, независимо от примитивните условия, точно в това е чара и романтиката.

Представям си нощите тук на този бряг, под звездното небе, светлините от плаващите кораби и шума на реката…Въпреки ниската вода тази година, Дунав изглежда все така величествен и необятен, а оформилите се полуостровчета от липсата на вода са идеално място за плаж и почивка от дългото гребане, а в горичките от широколистни дръвчета можеш да намериш прохлада от жаркото слънце. След 7 часово спокойно плаване стигнахме и следващата ни спирка – село Стълпище, където опънахме за пореден път палатките и с което и приключи нашето водно приключение.

   Ако мога някак си да обобщя впечатления от различни спортни и туристически прояви, то бих го казала с една дума свобода. Да, това е усещането за свобода, която човек изпитва независимо дали е на върха на някоя планина и гледа отвисоко морето от планини и върхове, дали се носи по течението на някоя река или просто се спуска с колелото си по-нанадолнището. Това чувство е толкова завладяващо, изпълващо те, правите някак цялостен и те зарежда с нещо толкова приятно, нещо без което не можеш, храна за твоята душа – ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ, затова че ти е дадено да си на това място в този момент и да преживееш всичко това…

Изпратено от  Мария Сиракова


От конкурса: "Моето вълнуващо пътешествие"



Няма коментариДобави коментар »

Няма добавени коментари към тази статия

Добави коментар за "По река Янтра".

Още от "Отзиви"

"Опознай родината, за да я обикнеш!"

"Опознай родината, за да я обикнеш!"

В началото на май,когато се бяха събрали повече почивни дни, аз и моето семейство решихме да направим малка екскурзия до забележителностите в Рилския край.

Малка почивка в  Бодрум

Малка почивка в Бодрум

Здравейте! Първо съм много развълнувана, че ще споделя и аз моята история и така...

Пиянството на един народ....празник на бирата-Мюнхен

Пиянството на един народ....празник на бирата-Мюнхен

Наши приятели ,живеещи в Мюнхен всяка година ни канеха да посетим събитието "Октоберфест". И накрая проявихме отзивчивост-стегнахме куфарите и на самолета.